„ИЗ ЦИКЛА „ЭСКИЗЫ ИЗ ИСТОРИИ”
Сергей Петрович Дрофенко (1933-1970 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗ ЦИКЪЛА „ЕСКИЗИ ОТ ИСТОРИЯТА”
Сина си не убивай ти,
Иване! Царска власт смирявай.
Ядоса ли те, го ритни.
Дете е твое той болнаво.
В мига фатален помисли
как съвестта над теб ще тегне.
О, примерът ти ще боли
над поколенията следни!
Таз бяла шия как блести!
Безжизнено ръцете падат.
Сина си не убивай ти,
Иване, внуци да те радват.
Падни!
За прошка днес проси!
Плачи по женски, цар московски!
Русия нека огласи
слухът за бащината болка.
Реши с усмивка малък спор.
Но не!
Очите святкат люто.
Изостря острия топор
разумният слуга Малюта.
Говорят в дворцовия кръг,
че принцът паднал е убогу.
Лежи –
и само струйка кръв –
в страдалческа нелепа поза.
Съзнанието мрак гнети.
Баща и син.
Така не бива!
Сина си не убивай ти,
Иван. Не чу молба.
Убива...
* Първият цар на Русия – Иван ІV Василевич Грозни (1530-1584 г.), убива своя син Иван, оспорил негова дума.
*Малюта Скуратов – началник на тайната полиция, един от ръководителите на Опричнината на Иван Грозни.
Ударения
ИЗ ЦИКЪЛА „ЕСКИЗИ ОТ ИСТОРИЯТА”
Сина́ си не уби́вай ти́,
Ива́не! Ца́рска вла́ст смиря́вай.
Ядо́са ли те, го ритни́.
Дете́ е тво́е то́й болна́во.
В мига́ фата́лен помисли́
как съвестта́ над те́б ште те́гне.
О, при́мерът ти ште боли́
над поколе́нията сле́дни!
Таз бя́ла ши́я ка́к блести́!
Безжи́знено ръце́те па́дат.
Сина́ си не уби́вай ти́,
Ива́не, вну́ци да те ра́дват.
Падни́! За про́шка дне́с проси́!
Плачи́ по же́нски, ца́р моско́вски!
Руси́я не́ка огласи́
слухъ́т за ба́штината бо́лка.
Реши́ с усми́вка ма́лък спо́р.
Но не́! Очи́те свя́ткат лю́то.
Изо́стря о́стрия топо́р
разу́мният слуга́ Малю́та.
Гово́рят в дво́рцовия кръ́г,
че при́нцът па́днал е убо́гу.
Лежи́ – и са́мо стру́йка кръ́в –
в страда́лческа неле́па по́за.
Съзна́нието мра́к гнети́.
Башта́ и си́н. Така́ не би́ва!
Сина́ си не уби́вай ти́,
Ива́н. Не чу́ молба́. Уби́ва...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Дрофенко
ИЗ ЦИКЛА „ЭСКИЗЫ ИЗ ИСТОРИИ”
Не убивай, Иван, сынка!
Не опьяняйся царской силой.
Озлился – дай ему пинка.
Ведь это твой детёныш хилый.
Подумай в миг, когда убьёшь,
о муках совести и веры.
Какие ныне подаёшь
потомству дальнему примеры?
Как шея белая тонка!
Безжизненно повисли руки.
Не убивай, Иван, сынка.
Пусть от него родятся внуки.
Пади!
Прощения проси!
Рыдай по-бабьи, царь московский!
Пусть разнесётся по Руси
молва о горести отцовской.
Реши улыбкой малый спор.
Но нет!
Глаза сверкают люто.
А за спиной вострит топор
толковый ученик Малюта.
Вещают с Красного крыльца,
что опочил царевич в бозе.
Лежит –
лишь струйка вдоль лица –
в страдальчески-нелепой позе.
Сознание застлал туман.
Отец и сын.
Так не бывает.
Не убивай сынка, Иван!
Просить напрасно.
Убивает...
---------------
Руският поет и публицист Сергей Петрович Дрофенко е роден през 1933 г. Завършил е факултета по журналистика при Московския държавен университет. Няколко години е работил в Сибир, след това завежда отдел „Поезия” при сп. „Юность”. Публикува стихове от 1960 г., но успява да издаде само една стихосбирка: „Обращение к маю” (1966 г.). След смъртта му излизат неговите стихосбирки „Зимнее солнце” и „Избранная лирика” (двете през 1972 г.). Умира след нещастен случай на 9 септември 1970 г., погребан е в Бабушкинското гробище в Москва.